Кметства
Изглед към Джулюница
Джулюница
Село Джулюница се намира на 3 км от първокласния път София - Варна (I-4, E772), на 23 км от Велико Търново и на 19 км от Лясковец. Селото е разположено в хълмиста местност, част, от която е покрита от широколистна гора. Местността е много подходяща за отдих, туризъм и лов. През селото преминава река Джулюница, известна в горното си течение като река Веселина.
Данни за съществуването на селища-махали на днешното място на Джулюница и околностите й има отпреди 5 000 години. В района на селището са направени интересни исторически находки: селищна могила от неолита, римска цитадела, византийско селище, тракийски гроб, както и останки от най-древния човек в Европа.
Село Джулюница е най-голямото по население в община Лясковец с около 1 500 жители. В селото има кметство, обединено училище, детска градина, читалище, църква и медицински център.
Основните отрасли в района са зеленчукопроизводството, винопроизводството, овощарство и животновъдство.
Пътищата на територията на селото са третокласни, но добре поддържани. Джулюница е свързана с близките населени места посредством редовен автобусен транспорт. Селото е електро и водоснабдено. На територията му има покритие на всички мобилни оператори, както и местен кабелен оператор.
Църквата „Успение Богородично” в Добри дял
Добри дял
Село Добри дял се намира на около 20 км източно от Велико Търново, на 2 км от първокласния път София - Варна (I-4, E772). То е с площ 1 744 дка и включва близо 800 сгради. В близост до селото се намира язовир "Пехчана", с площ от 430 дка.
От намираните праисторически находки се смята, че в района на днешното селище са живели последователно траки, римляни и славяни и прабългари. В землището на с. Добри дял има няколко могили, от които обект на проучване е "Михневата могила". На източния край на селото, в местността "Кювликя", още от римско време, е изграден каптаж на изворна вода, която и до днес тече в непресъхващата чешма в центъра на селото. На тази Кювлюшка чешма, по традиция, всяка година на първия понеделник след Гергьовден, се прави ритуала оброк - хората от селото се събират, коли се агне, готви се курбан чорба и местният отец благославя всички за здраве и благоденствие.
Днес населението на Добри дял наборява около 710 жители, като близо една трета от тях са роми. Съжителстването на етническите групи, в селото е безпроблемно и в дух на уважение, разбирателство и взаимопомощ. В селото работят читалище, детска градина, две църкви, клубове на пенсионера и инвалида и др.
Основните отрасли развивани в Добри дял, са животновъдство, растениевъдство и търговия. Отглеждат се близо 1 000 глави дребен и едър рогат добитък. Обработваемата земя, в землището на селото е около 17 000 дка и е засята основно с пшеница и слънчоглед.
Кметство Драгижево
Драгижево
Село Драгижево е разположено на 4 км от Лясковец, на 8 км от Горна Оряховица и на 11 км от Велико Търново, в близост до пътя Лясковец - Елена (II-53). Надморската височина е около 200 м. Най-високият хълм над селото - Кости мял е с надморска височина 427 м. Землището на селото обхваща 15 000 дка.
По археологически данни селище в района на днешно Драгижево възниква още през праисторическо време - в неолита. Документи говорят за съществуването на селото от XIV век. Драгижево е богато на археологични находки. На територията му са регистрирани пет археологически паметника на културата от различен вид и епохи.
Населението на Драгижево е над 800 души. В селото има кметство, читалище, детска градина и църква.
В района на селото като цяло виреят всички зърнени култури, маслодайни растения и други. Отглеждат се и овощни насаждения - череши, праскови, кайсии, сливи, вишни. Развиват се лозарство и животновъдство, а също така и селският туризъм и хотелиерството.
Читалище „Земеделец - 1899” с. Козаревец
Козаревец
Село Козаревец се намира на 13 км североизточно от Лясковец, на 11 км от Горна Оряховица и на 20 км от Велико Търново, близо до първокласен път I-4 (Е772, София – Варна). Теренът му е предимно равнинен с надморска височина около 70 м. В близост до Козаревец преминава р. Янтра.
Селото е възникнало през XVIII век и се счита, че е създадено от пастир, който бягал от Геранския бей. Църковният храм "Света Параскева - Петка Търновска" е построен през 1850 г., а първото килийно училище в селото е създадено през 1855 г.
Населението на Козаревец днес наброява около 850 жители. Селото е свързано с околните населени места посредством много добра пътна мрежа.
В Козаревец са развити основно земеделието, хранително-вкусовата промишленост и строителството. Сред действащите фирми на територията на с. Козаревец са КПК "Доверие", фирма за добив и преработка на инертни материали "Аркус - Строй" ЕАД, маслобойна "Атла Мария", автокъща за специализиран транспорт „Геомар АгроТех”, сладкарска къща "Аниел" и Държавен резерв - база с. Козаревец.
Манастир „Св. 40 мъченици” в Мерданя
Мерданя
Село Мерданя е разположено в полите на Стара планина, на 16 км на изток от Велико Търново, на 12 км от Горна Оряховица, на 24 км от Елена и на 8 км от общинския център гр. Лясковец. Землището на Мерданя обхваща 14 000 дка, от които 12 000 дка земеделски и 2 000 дка горски фонд. В него се намира и микроязовир "Черни мост" с площ 245 дка. Преобладават ерозирани хумосно-карбонатни тъмносиви горски почви. Надморската височина е от 165 до 220 м.
Село Мерданя е възникнало на това място в началото на ХVІІІ век (около 1720 г.). Първите заселници са балканджии от махали от Еленския Балкан и са само от български етнос. На 1.5 км на юг от село Мерданя е разположено възвишението "Манастирски баир", на билото на което има следи от средновековна крепост, декларирана в Националния институт за паметниците на културата като "поселище". Точно в този район в землището на село Мерданя е бил построен манастира "Св. 40 мъченици". При завладяването на България от Османската империя, този манастир е бил опожарен, заедно със заключените в него монаси, а имотите му са минали в ръцете на турски бейове. През 1853 година, в близост до мястото на стария, е построен нов манастир "Св. 40 мъченици" от богатия еленчанин Хаджи Кесарий Хорозов, като същия става негов пръв игумен. По време на освободителните борби Хаджи Кесарий участва във Велчовата завера, а по-късно става сподвижник на Васил Левски, който е отсядал в манастира. Църквата "Св. Димитър" в селото е построена през 1826 година.
Днес село Мерданя има население от около 590 жители. Жилищните сгради са около 460. В селото дейност развиват читалище и клуб на пенсионера и инвалида с работещи към тях различни самодейни колективи. През 2008 г. е възстановен и футболен клуб "Юнак".
Основен отрасъл за с. Мерданя е земеделието, като традиционно се отглеждат житни култури, царевица, слънчоглед и др. Добре развити са зеленчукопроизводството и лозарството. Полагат се грижи и за запазване на традициите в овцевъдството, свиневъдството и птицевъдството.
През Мерданя преминават път ІІ-53 (Поликраище - Елена) и ІІІ-5301 (Горна Оряховица - Златарица). Селото разполага със сравнително добре изградена инфраструктура, което е и в основата на спечелването през 1988 г. на първото място в националния преглед по благоустрояване и хигиенизиране на населените места.
