В навечерието на Петровден изложба и филм напомниха на лясковчани за големия Петър Слабаков
27.06.2024
Специално място в програмата, посветена на празника на Лясковец бе отредено на ненадминатия Петър Слабаков. Във фоайето на читалище „Напредък-1870“ бе представена изложба – фотоси от живота и сценичните превъплъщения на неповторимия чудак и актьор – съгражданинът ни Петър Слабаков. Преди месец в родния град на баща си пристигна сина Андрей Слабаков, за да направи жест към жителите на бащиния си роден град. Режисьорът подари на лясковчани изложбата, както и филма „Баща ми“, които да разказват на поколенията кой е Петър Слабаков – младите да научат кой е, а по-възрастните да си спомнят какъв ненадминат актьор беше.
Приемайки дарението, заместник-кметът с хуманитарен ресор Емилия Жилиева благодари и увери, че експозицията и филмът ще бъдат показани на жители и гости на града ни като част от празничните събития по повод Петровден.
Богатата експозиция в навечерието на празника бе официално открита и граждани и гости можеха да я разгледат. Тя показва снимки и документален материал за знакови филми и роли от киното и театъра, които е изиграл известният актьор. В салона на читалище „Напредък-1870“, след откриване на изложбата беше излъчен и филма за живота и творчеството на нашия съгражданин, за която продукция Андрей Слабаков призна, че това е бил най-трудният филм, който е правил през живота си. И изложбата, и филмът са правени по повод навършване на век от рождението на най-известния български актьор, с най-много главни роли в историята на българското кино.
Той е роден на 23 април 1923 г. в Лясковец. През годините семейството му се мести на много места. Баща му е преподавател по практическо земеделие, а после работи в конезавод. Там Петър Слабаков се научава да язди. За пръв път излиза на професионалната сцена във Варненския драматичен театър. В театъра играе от 1950 г., а в киното - от 1959 г. Работил е с режисьорите Методи Андонов, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Христо Христов. Петър Слабаков има 120 роли в киното. Участвал е в стотици игрални и телевизионни продукции на България, Германия, Италия, СССР, Чехословакия, Полша и Югославия.
Дебютът му в киното е във филма „Дом на две улици“. Първата му главна роля е на Камарад във филма „Призори“. Забележителни са ролите му на Антон от филма „Пленено ято“, на генерал Заимов от „Цар и генерал“, на Динко от „Тютюн“, на Караджов от „Смърт няма“, на Шибил от едноименния филм, на Снайпера от „19 метра вятър“. През 1965 г. се снима във филма „Понеделник сутрин“ и през 1967 г. във филма „Завръщане“, които са забранени. През 1971 г. се снима в „Герловска история“ на режисьора Гриша Островски, през 1973 г. - в „Мандолината“ на режисьора Иля Велчев. През 1977 г. прави едно от най-силните си превъплъщения във филма на режисьора Иван Ничев „Звезди в косите, сълзи в очите“. Участвал е във филмите „Покрив“, „Златната река“, „Аз, графинята“ и много други.
На 29 юни 2003 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Лясковец“ за принос в развитието на българското филмово и театрално изкуство и по повод на неговия 80-годишен юбилей. На 24 май 2004 г. е удостоен с наградата „Аскеер“ на Театъра на българската армия за цялостен принос към театралното изкуство. След като се пенсионира, се заселва в съседното село Бериево заедно със съпругата си - актрисата Цветана Гълъбова. Там живее до края на живота си. Актьорът умира на 17 май 2009 г. на 86-годишна възраст.
